ДУХОВНИЯТ ЖИВОТ НА БЪЛГАРИТЕ В БАНАТСКО *
(По случай празнуваната 200-годишнина от заселването им и 250-годишнина от Чипровското възстание)
Петър Коледаров, сп."Славянска беседа", 1938г.

През последните пет века политико-историческите промени, що засегнаха нашите земи, откъснаха от живата снага на българската народност значителни части. Немилостивата съдба запрати тези живи късове по четирите посоки на света - далеч от туптящето сърдце на Българщината, която - подтискана от турското иго - не смогваше да допрати до тях живителни струи прясна кръв. Тъи, в стремежа си към живот, части българска плът се сляха с тези на съседни и далечни народи, но някои от тия късове успяха да се запазят за живот и продължиха своето самостоино съществуване.
Такива няколко клетки жива българска плът са се запазили всред маджарски, влашки и немски вълни в равно Банатско.
А те са откъснати от една твърде жилава и плодовита част от българския народ - чипрсвските католици, носители на западната култура от XVII в. и павликяните - потомци на старите български богомили - първи реформатори и хуманисти. „Кръвта вода не става, казва народната мъдрост. И наистина, такъв един културен елемент не ще е могълъ да живее без насъщната му духовна храна и без топлата грейка на родната си гордост. Пък и благосъстоянието и охолството са породили у тях по-висши духовни нужди. А това е имало за сетнина голямото им духовно и книжовно развитие.
Досегашният им книжовен живот може да се раздeли на три времена:
През п ъ р в о т о се създават двете български училища въ с.с.Винга и Бешеньово-веке. В тях се преподавало на чист български език и на кирилица до 1848 год., когато маджарите взели дял в управлението на държавата и накърнили светите им народностни права. След дълги и упорити борби, маджарите надделяват и из училищата нашият език, азбука и учители биват заменени с унгарски и хърватски. Обаче туй не спряло борбата, а я оживило - будното българско учителство я подело и било подпомогнато дори и от маджари-духовници, а имено Импре Берец и Клобучар. Първият написал и издал през 1851г. „Малък катехизис". С тая първа българска книга се туря началото на българската книжнина в Банат. След Берец, Клобучар събрал специален сборник църковни песни и молитви, четени от бешеньовци в катедралата.
За борба будното българско учителство, начело с Ив.Косилков, се сплотило във „Винганску учителску дружеству" през 1860г., с пряката задача да изработи българска писменост. Рафаил Будур същата година премахнал хърватските учебници и преподавал на български. А Иосиф Рил ** съставил книгата "Bulgarsku pravupisanije" с българския правопис по домашния им говор, а тъй също и български учебници - „пучелница" (буквар) за I и II отд., "везбаница" за III, и читанка за IV отделения. Именно тези български учебници спасили банатчани от похърватчане. Първото време завършил Ив.Косилков, като превел Библията на български в 1876 г.
В т о р о т о време отпoчва следната година с издадения от Леополд Ив.Косилков „Български календар", който излизал 29 години. Тая книга, както и вестника „Винганска нувала", който наскоро спрял, били радушно приети от родолюбивите българи. Обаче през 1881г., вестникът пак излязъл, за да спре за винаги. През 1835г., по внушение на някои винганци-унгаролюбци, в I и II отд. българския език станал незадължителен и бил изхвърлен окончателно от училището във Винга след уволнението на многозаслужилия народен будител Леополд Ив. Косилков (1913г.), като се запазил само във Бешеньовското училище. Това било до 1894г., когато вече се учило само на унгарски. Тази година се смята и за край на второто време на банатската българска книжнина, която тогава не се обогатила с нищо друго оригинално, освен ценните творби на о.Еусебий Ферменджин.***
Напоследък банатчани наново са подхванали една усилена дейност с пряката цел да запазят бистротата на народностната си свест и чистотата на родния си език. В това напрвление каточели младитe, закърмени с духа на всебългарското народностно възраждане и с присъщия си устрем и огън творят и женат обилни плодове. Тъй през 1931г. Ив.Ферменджин тури началото на т р е т о т о време на българската книжнина с „Български календар". А неколцината младежи: Aнт. Декменджин, Aнт. Лебанов, Стоян Aвгустинов, Aнтон Чокани, начело c будния и високообразован Карол Телбиз сложиха истинското начало на българската литература в Банат и през 1935г. започнаха издаването на нов вестник - "Банатски български гласник", спиcван в Паисиев дух и на банатско-българско наречие с латиница. Този гласник единствено отстоява културните и народностни тежнения на българсното малцинство, и е факел на Българщината във Банат. В него се поместват редовно рвзни творби на очертаващи се млади сили, като Ант.Лебанов, Георги Дамянов, Хайлемаш София - (Тетка). Ваню Василчин, Тошко Калапиш, Петър Велчев, Ил. Карабенчов, Ант.Чокани и Мат. Банчов. Особено интересни са историческите очерки, легенди и разкази на учителя Якy Pонков. Директорът на „Банатски български гласникъ", заедно с близките на вестника среди редовно списват и издавать от 1935 г. насетне „Банатски български календар", който се пази във всяка банатска къща. Наскоро пък същите печатат и библиотека към вестника си и, като първа книга от нея излезе "Българска история", писана с Паисиев жар. Но венец на двувековния самостоен културен живот на банатчани е излезлият неотдавна сборник "200 години у Баната" - една книга извънредно ценна от историческо, етнографско и народностно гледище. Из 150-те и страници четецът ще измине трънливия им и изпълнен със страдания път, ще се вживее с тях наедно в копнежите и тежненията им, а в нейните сто и тридесетина образи ще може сам да огледа банатският бит и нрави, и най-добре ще оцени трудния, но величав подвиг на шепата верни синове на майка Бьлгарня.
Този цвeущ период на българската книжнина във Банат ще влезе в ново, четвърто свое време, когато ще се замени, както се е решило на един банатски народен събор, латиницата с обичайната българска кирилица. Тъй банатчани ще могат да вкусят и от обилните плодове на всебългарската книжовна съкровищница.
Сгрупирани около вестника, банатци се отличават и с други прояви, организирайки земедeлcки, читалищни и певчески дружества. Последните дават много музикално-танцувални вечери, гдето се пеят народни песни, дават се български сцени и се играят хора. Турени са основите и на кооперативното движение, което печели много привърженици.
И политически тия българи образуваха група. Тя се разраства всеки ден; през 1936 г. била секция на румънската национал-царанистка партия, но от 1937г. тя се обособи като отделна българска земеделска партия. Тя си има свои дом, библиотека с много български книги. Там се четат български вестници и оживено се коментира по тях.
Това дeло не може освен да ни радва, като имаме пред вид, че българските малцинства в Румъния надхвърлят 1 000 000 души и са разделени по секции в различните партии. Това средостремително движение на банатчани е достоино в тяхната законна борба за извоюване на свещенните си човешки и народностни права.
Но, безспорно, от голямо значение са и често урежданите народни веселия, които в многоликата си полза, популяризуват народните песни и игри, крепят българското съзнание и повдигат духа всред българските преселници.
Aла най-голямо и тържествено българско праздненство във Банатско бе неотадавашното възпоминание на 200-годишнината от заселването на павликяни и чипровчани в сегашните им заселища - Винга и Бешеньово. Заедно с певческия хор „Гусла" и десетки българи из царството, при стечение на почти всички българи от другите банатски села, се чествува туи велико праздненство на българския дух, - таен, крепен и възтържествувал над чужди домогвания през две столетия.
Това възпоменание не ще остане без диря и вещае свeтли бъдниви и духовен възход на Българщината във Банатско.

Петър КОЛЕДАРОВ

[Начало]

* След жестокото потушаване на Чипровското възстание (1688), към 2000 българи из Чипровец и околността забягват във Влашко. През 1726 - 1731 години. по агитациите на австрийската власт и на никополския католишки епископ Ник.Станиславич, във Влашко дошли още толкоз българи павликени (потомци на старобългарските богомили) из Свищовско, Беленско, Търновско, а тъй също и православни из Дупнишко и Шипченско. В 1737г., поради турско-австрийската война, всички тези бежанци се изселват във Банатско и били настанени - чипровчаните във Винга, а павликяните - във Бешеньово-веке. Те получили широки правдини от императрица Мария-Терезия, която особено много била благосклонна към винганци. Двете селища разбогатели - Винга с търговия и занаяти, а Бешеньово с образцово земеделие. Подирното селище създало от приръста на населението си заселища в с.с.Болгар-Телеб, Брещея, Дента, Модош, Канак, Иваново, Боха, Гюргево, Лукач-фалва, Звърняк, а тъй също и в Унгария, Сев.България (Драгомирово, Бърдарски геран, Гостиля Брегаре, Махмудие и Асеньово (от Винга), Съединените държави, Канада и Южна Америка, Австралия, Азия и Африка (Абисиния). През 1737г. броят на банатчани бил 15 000 души, към 1830г. - 50 000 д„ а днес над 70 000 д., разпределени както следва: 40 000 в Румъния, 20 000 в Югославия и 10 000 в Унгария. В Румъния те заселяват с.Бешеньово-веке 7 000 или 100%), Болгар-Телеб (1 000 д.), Брещея (1 000), Дента (350), Темеш-Кубин, Попещи, Винга (4 000 - 80%), Велики-Бечкерек, Санниколаулъ-маре (забравили езика си), Немет-ечка (също), Ловрин (понемчени). Средище на банатските българи в Югославия е гр.Яша-Томич (Модош с 800 българи), а има българи и в Канак, Лукач-Фалва, Звърняк, Бока, Гюргево (Скореновац), Луково и Иваново. В Унгария те са пръснати във Будапеща, Миклош, Печ, Сегедин и др.

** Винганецът Й.Рил бил в писмовни връзки съ Г. Раковски във Букурещ. Той е искал да си достави чрез него книги, а особено тези на Ю.Венелин. Навярно, той ще е в родствени връзки с няколко австрийски писатели и учени със същото име. (Вж. Д-р Д.Калинов, в.„Слово", брой 4824).

***O. Еусебий Ферменджин е роден във Винга през 1845г. Учил се е в родния си град, сетне в Радна и Беч (Виена). Приел духовно звание и името Еusebius (мирското му име било Мартин Малкин). Еусебий влязъл във францнсканския орден и, като много набожен и високообразован, заемал там най-висши служби - provincial във Будапеща, genersl-vizitor, definitor на Римския provincial, представител на славянските францисканци във Варшава (1882 г.) и застъпник на всички францисканци по цулия свят. През време на своите многобройни обиколки из европейските страни, той се ровил из архивите и извадил на бял свят множество документи от голямо значение за мнналото на южните славяни.
По-главните му творби са: "Acta Bulgariae ecclesiastica аb апno 1565 usque ad annum 1799" - Загреб, 1887г.). „Църковни дела на България от 1565 до 1799 година"), "Kronikon Bulgarije" („Българска хроника"), съдържаща ценни исторически, народностни, църковни и литературни документи из казаното време - до Ферменджина доста тъмно и неуяснено; "Acta Bosniae potssimum eccelesiastica, ad ba. 925 usque ad ba. 1752" - Загреб 1892г.; "История на Реда (Oрдена) на Св. Франциск", "Граматика на крашовенитe'' и др.
За тeзи си научни трудове от безспорно грамадно значение, о. Еусебий Ферменджин бил сътрудник (дописен член) на Загребската аkадемия на наукитe, която му издала и първите три произведения. Този ранен изследовател на българското минало - историк-славист, гордост на банатчани и всички българи, починал през 1897 г. в Nasic и бил погребан в криптала под тамошната францисканска църква.